Поредно, но не и за последно

От дълго време (около 7г.) наблюдавам разликите в климата в Перник и Благоевград. Не, че съм метереолог, ама и аз се влияя от климата. В Благоевград Средиземноморското влияние е по-силно. Температурата е с около 3 градуса по-висока. Много рядко се задържа сняг. Обикновено, когато в Перник има натрупан сняг, в Благоевград няма. Това се случи и снощи, прибрах се от снежен Перник в безснежен Благоевград. Дъждовете също са по-малко. През лятото можеш само да се надяваш да завали и дори реката пресъхва.

     В Благоевград има един специфичен вятър зимата, който може да те замрази направо. Явно идва от склоновете на Рила и понякога ми се струва, че съм на връх Мусала, въпреки, че кротко си седя на терасата на университета. Но пък лятото вятъра се скрива и става толкова задушно и топло, че си мислиш къде ли е Бялата кула (която е в Солун). Жалко само, че го няма морето. Но пък има хубав басейн – Аквапарк с пързалки и други екстри. И поради тази сериозна горещина, северен народ, какъвто сме перничани, обикновено трудно преживява лятото тук. Особено, когато това е свързано с изпити – трагедия.  Така, че ако дойдете на изпит или на делова среща с костюм, значи сте спечелили безплатна сауна. Преди всяко пънуване по оста Перник - Благоевград обезатело преглеждайте прогнозата :)

От двете страни на барикадата

  

    Разни хора, разни идеали е казал писателят и наистина е така. Но хората винаги се обединяват от една обща цел. Когато 9 човека имат една обща цел, тогава те мобилизират своите качества, за да я постигнат. В процеса на реализация личните им качества винаги въздействат върху начините за постигане на целта. В социалистическото съзнание всички изглеждаше ясно. 9 души мислят и действат като един и целта се преследва лесно. Сега вече е друго. Времето показа, че всички сме различни и предизвикателството е да обединим различията си в една успешна формула. Но движещата сила си остава интереса. Ако 9 души имат общи интереси и воля да намерят обща формула за разрешаване на общ проблем, шансовете вече са различни. Защо ли използвам формулата от 9 души? Властите са определили 7 души за минимума за съмишленици. 7 души формират по закон сдружение с нестопанска цел. 7 души е минимума по закон за регистрация на Кооперация. Пък и аз добавям 2 души за резерва. В заключение - търся 7 души, които искат да пътуваме заедно между Благоевград и Перник. Разбира се повече от 7 са добре дошли, но времето ще покаже. На този етап пътуването ще е повече виртуално и емоционално, но ми е интересно: Кой пътува между Перник и Благоевград и за какво? Как пътува? Как би искал да пътува? Какво намира при своето пътуване и какво би исакал да намери. Аз ще започна пръв: 

     Първоначално започнах да пътувам от Перник към Благоевград, за да уча - висше образование. Предпочетох да живея на квартира. Времето прекарано в града ме "вкара" малко по малко в живота на благоевградчани. Пред мен се откриха и възможности и започнах работа. Все още работя в Благоевград, но не посмях да се преместя да живея в града. И отново съм на квартира. Това са само 80 километра, пътуват се за час - два. В края на седмицата предпочитам да съм при семейството си, в жилището си, вкъщи. Всички ученически мечти са ми останали в Перник. И част от студентските. Но работническите са в Благоевград. Работническата мечта - да имаш работа, да имаш пари, да се развиваш като професионалист. И разбира се това да е стабилна основа за стабилен личен живот. Но това са други теми, които са за други теми. Основният ми въпрос е има ли и други като мен? 

Границите на едно съзнание

  Границите съществуват само в съзнанието ми. Дори преодоляването на границите е функция на съзнанието ми. Но на съзнанието ми са му нужни граници, за да разбира света, за да констуира стратегии и за да пътува. Обикновенно всяко пътуване е излизане извън границите. Тръгвам от Перник към Благоевград. Постепенно напускам границата на град Перник, после напускам границите на община Перник. Накрая напускам дори границите на област Перник. Но пътувам към други граници. Не е ли парадоксално, че напускам едни граници, за да попадна в други граници? Не е ли по-парадоксално, че дори не виждам тези граници? Но зная, че те са там. Така съм се научил. Ами, ако тези граници не съществуват? Не е възможно! Знам, че до Благоевград имам да измина 76 км. и са ми нужни 5 литра гориво. За тях пък са ми нужни 12 лв. За тях ще работя 4 часа. Ето колко много граници имам в моето пътуване. Дори да не ги виждам се сблъсквам с тях. Това са границите на моето съзнание, които мога да променя ..... Но дали може да има съзнание без граници?